.webp?20:50:22)
Историческо съвпадение: Българският лев се роди и си отива н...
4 юни 1880 година се смята за рождената дата на българския лев. Тогава е оповестен Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се основава българската парична единица лев, разграничена на 100 стотинки.
145 години по-късно - на 4 юни 2025 година, пък чакаме изключителните конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейска комисия за въвеждане на еврото от следващата година и възможното изпращане на българския лев в забвение. Вероятно доста хора ще си запазят по чекмеджетата някоя и друга банкнота и монета като светиня. Всичко останало би трябвало да се изтегли и унищожи - монетите да се претопят, а банкнотите механично да се нарежат и пресовaт на блокове благодарение на специфични машини. Цялата интервенция ще е под контрола на Българска народна банка.
По предварителна оценка се чака да бъдат изтеглени от обращение голямо количество български банкноти и монети - към 640 тона банкноти (около 32 тира) и към 7700 тона разменни монети (около 385 тира).
И тогава не е било елементарно, и в този момент няма да е
При въвеждането на лв. по това време той се приравнява към златния френски франк и е общопризнат биметалният стандарт - сребро и злато.
Да се свикне с българския лев тогава обаче, напълно не било лесна работа, както се чака да е и с еврото в този момент. В оборот в страната към момента всеобщо са публикувани разнообразни задгранични монети - най-много турски, съветски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската национална банка подхваща съществени ограничения и съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година благодарение на специфични закони за прекратяване на използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (1886 г.).
Първите ни монети са отсечени на Острова
През 1881 година в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети на Княжество България - медните 2,5 и 10 стотинки, а през идната година в Русия - сребърните 1 и 2 лв.. По-късно българските монети се създават в най-хубавите европейски монетни дворове - в Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия, Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Чехословакия и Югославия, се споделя в брошурата за музейната колекция на Българска народна банка.
Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 година в съветската държавна печатница за скъпи бумаги в Санкт Петербург. През годините нататък левове са се печатали в Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Германия, Англия, та чак и Съединени американски щати. И това продължава много дълго. Чак през 1952 година в София е открит българският Монетен двор, в който стартира сеченето на монети от разнообразни метали и сплави - злато, сребро, платина, алуминий, мед-никел, нойзилбер, бронз и желязо. България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
А от 1998 година, когато е открита Печатницата на Българска народна банка в София, към този момент си печатаме сами всички излъчвания български банкноти.
.webp )
А в този момент - евро назаем
След въвеждането на еврото в България Българска народна банка ще сече евромонетите. Първоначалното количество евробанкноти обаче ще бъде взето назаем. „ Необходимото количество евробанкноти за първичното зареждане и подзареждане ще бъде предоставено назаем от избрани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за тази цел национални централни банки на страни от еврозоната, които ще обезпечат както нови, по този начин и употребявани годни евробанкноти “, показват по тематиката от Българска народна банка.
Боже, пази България
Върху множеството от монетите от Третото българско царство и нататък на ръба (гурта) им може да се прочете надписът " БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ " - с основни букви и без запетая. Тази фраза е произнесена от княз Александър Първи Батенберг при напускането на страната през 1886 година Посланието ще бъде изписано и на българските евромонети с номинал 2 евро. Надписът е употребен във всички български разменни монети, издадени в интервала 1882 - 1943 година Използването на сходен метод и при надписа на гуртата на монетите от 2 евро ще обезпечи последователност с българските исторически обичаи в монетосеченето, изясняват от Българска народна банка за какво отново няма да се поправи пунктуационната неточност с неналичието на запетая след " боже ".
Парите с доста нули
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година - 1994 година у нас се емитират парични знаци с високи номинали - банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева.
Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година - 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева.
През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Ето по тази причина европоддръжниците дебело акцентират, че ние, по този начин или другояче, сме вързани с еврото, в опит да потушат страховете на хората при въвеждане на еврото. С този ход се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. Промяната е огромна. Първите дни има и терзания, и боязън. По пазарите и бакалиите търговците собственоръчно лепят драснати небрежно етикети и в остарели, и в нови пари като да вземем за пример: краставици - 800 ст. (8000 стари) или колбас - 1.80 лв. (1800 стари). След като излиза наяве, че покупателната дарба на левчетата без нули е непокътната, се ражда и националният комизъм - мнозина се майтапят по какъв начин доскоро били милионери, а през днешния ден са сиромаси.
Левът е по-красив от $
През 2013 година стана ясно, че българският лев е в топ 5 на конкурс за най-красива валута в света. Това стана ясно от желанията на швейцарски финансисти след годишното съвещание на Комисията по хармония на Международната финансова банка. Родните левове са четвърти в класацията, незабавно след еврото. Първа по хубост е украинската гривна. След нея се подреждат австралийският $, еврото, българският лев и американският $.
Столевката - банкнота на 2019 година
Банкнотата от 100 лв., която Българската национална банка пусна в обращение през декември 2018 година, завоюва влиятелна интернационална премия - тя бе определена за банкнота на 2019 година по време на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии “ в Малта.
Международната конференция за района на Европа, Близкия изток и Африка се организира всяка година с присъединяване на над 250 експерти в региона на високите технологии в печата на банкноти, паспорти, визи и други документи от целия свят. Наградата за банкнота се присъжда за изключителни достижения в дизайна, техническата трудност и отбраната на дадена банкнота или серия от банкноти.
145 години по-късно - на 4 юни 2025 година, пък чакаме изключителните конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейска комисия за въвеждане на еврото от следващата година и възможното изпращане на българския лев в забвение. Вероятно доста хора ще си запазят по чекмеджетата някоя и друга банкнота и монета като светиня. Всичко останало би трябвало да се изтегли и унищожи - монетите да се претопят, а банкнотите механично да се нарежат и пресовaт на блокове благодарение на специфични машини. Цялата интервенция ще е под контрола на Българска народна банка.
По предварителна оценка се чака да бъдат изтеглени от обращение голямо количество български банкноти и монети - към 640 тона банкноти (около 32 тира) и към 7700 тона разменни монети (около 385 тира).
И тогава не е било елементарно, и в този момент няма да е
При въвеждането на лв. по това време той се приравнява към златния френски франк и е общопризнат биметалният стандарт - сребро и злато.
Да се свикне с българския лев тогава обаче, напълно не било лесна работа, както се чака да е и с еврото в този момент. В оборот в страната към момента всеобщо са публикувани разнообразни задгранични монети - най-много турски, съветски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската национална банка подхваща съществени ограничения и съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година благодарение на специфични закони за прекратяване на използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (1886 г.).
Първите ни монети са отсечени на Острова
През 1881 година в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети на Княжество България - медните 2,5 и 10 стотинки, а през идната година в Русия - сребърните 1 и 2 лв.. По-късно българските монети се създават в най-хубавите европейски монетни дворове - в Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия, Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Чехословакия и Югославия, се споделя в брошурата за музейната колекция на Българска народна банка.
Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 година в съветската държавна печатница за скъпи бумаги в Санкт Петербург. През годините нататък левове са се печатали в Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Германия, Англия, та чак и Съединени американски щати. И това продължава много дълго. Чак през 1952 година в София е открит българският Монетен двор, в който стартира сеченето на монети от разнообразни метали и сплави - злато, сребро, платина, алуминий, мед-никел, нойзилбер, бронз и желязо. България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
А от 1998 година, когато е открита Печатницата на Българска народна банка в София, към този момент си печатаме сами всички излъчвания български банкноти.
А в този момент - евро назаем
След въвеждането на еврото в България Българска народна банка ще сече евромонетите. Първоначалното количество евробанкноти обаче ще бъде взето назаем. „ Необходимото количество евробанкноти за първичното зареждане и подзареждане ще бъде предоставено назаем от избрани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за тази цел национални централни банки на страни от еврозоната, които ще обезпечат както нови, по този начин и употребявани годни евробанкноти “, показват по тематиката от Българска народна банка.
Боже, пази България
Върху множеството от монетите от Третото българско царство и нататък на ръба (гурта) им може да се прочете надписът " БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ " - с основни букви и без запетая. Тази фраза е произнесена от княз Александър Първи Батенберг при напускането на страната през 1886 година Посланието ще бъде изписано и на българските евромонети с номинал 2 евро. Надписът е употребен във всички български разменни монети, издадени в интервала 1882 - 1943 година Използването на сходен метод и при надписа на гуртата на монетите от 2 евро ще обезпечи последователност с българските исторически обичаи в монетосеченето, изясняват от Българска народна банка за какво отново няма да се поправи пунктуационната неточност с неналичието на запетая след " боже ".
Парите с доста нули
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година - 1994 година у нас се емитират парични знаци с високи номинали - банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева.
Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година - 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева.
През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Ето по тази причина европоддръжниците дебело акцентират, че ние, по този начин или другояче, сме вързани с еврото, в опит да потушат страховете на хората при въвеждане на еврото. С този ход се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. Промяната е огромна. Първите дни има и терзания, и боязън. По пазарите и бакалиите търговците собственоръчно лепят драснати небрежно етикети и в остарели, и в нови пари като да вземем за пример: краставици - 800 ст. (8000 стари) или колбас - 1.80 лв. (1800 стари). След като излиза наяве, че покупателната дарба на левчетата без нули е непокътната, се ражда и националният комизъм - мнозина се майтапят по какъв начин доскоро били милионери, а през днешния ден са сиромаси.
Левът е по-красив от $
През 2013 година стана ясно, че българският лев е в топ 5 на конкурс за най-красива валута в света. Това стана ясно от желанията на швейцарски финансисти след годишното съвещание на Комисията по хармония на Международната финансова банка. Родните левове са четвърти в класацията, незабавно след еврото. Първа по хубост е украинската гривна. След нея се подреждат австралийският $, еврото, българският лев и американският $.
Столевката - банкнота на 2019 година
Банкнотата от 100 лв., която Българската национална банка пусна в обращение през декември 2018 година, завоюва влиятелна интернационална премия - тя бе определена за банкнота на 2019 година по време на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии “ в Малта.
Международната конференция за района на Европа, Близкия изток и Африка се организира всяка година с присъединяване на над 250 експерти в региона на високите технологии в печата на банкноти, паспорти, визи и други документи от целия свят. Наградата за банкнота се присъжда за изключителни достижения в дизайна, техническата трудност и отбраната на дадена банкнота или серия от банкноти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ